Проучване на риска от самоубийство
Депресията и самоубийството са силно свързани, като до 10-15% от пациентите с тежка и рекурентна депресия накрая умира от самоубийство. Между 40% и 70% от пациентите с депресия имат мисли за самоубийство. Индикаторите за висок риск от самоубийство включват настойчиви мисли за самоубийство, безнадеждност и чувство на вина, силно желание за действие, както и преки и непреки заявления за самоубийство.
Може да бъде неловко да говорите за суицидните мисли и действия. Това обаче е особено важно в юношеството. Много пъти юношите увреждат сами себе си (например, порязване с остри предмети) с цел да облекчат психологическата болка, а не непременно с цел да отнемат живота си. Въпреки това, дори "несамоубийственото" самонараняване води до повишен риск от по-нататъшно самоувреждане и самоубийство. Важно е да се разбере какви са били намеренията на юношата при самоувреждането. Ако учителят смята, че е полезно, и младежът изглежда готов да разкрие своите мисли, може да бъде създадена топла и открита атмосфера.
Ако имате чувството, че младежът сериозно е мислил за самонараняване, най-добре е директно да говорите за това, за да решите дали да го насочите към спешна медицинска оценка, или не. Понякога не е лесно да се направи разграничението, когато има спешна нужда от помощ. Често младежите реагират на разочарованията с отчаяние и импулсивно се нараняват. Това не означава непременно, че съществува непосредствена опасност. Въпреки това, рискът се увеличава в голяма степен, ако идеята стане много настойчива и ако са направени конкретни планове. Ето защо е много важно да се опитате да получите по-точна представа за това каква е действителната склонност към самоубийство.
Следните въпроси могат да Ви помогнат да оцените сериозността на риска от самоубийство (вижте карето):
Процедура в случай на висока склонност към самоубийство
Ако се окажете въвлечен/а в ситуация с лице с висока склонност към самоубийство, следните мисли и стъпки могат да Ви помогнат да се справите с нея. Те са приложими също и ако (след проучване на склонността към самоубийство в личен разговор) имате чувството, че мислите за самоубийство са много конкретни и че лицето, което говори с Вас, е в опасност.
- Печелете време. Склонността към самоубийство обикновено не е постоянно състояние. Острата суицидна криза може да премине за кратко време. Ако самоубийственият акт може да бъде отложен, има по-висок шанс човекът да оцелее;
- Слушайте емпатично. Не предлагайте решения, слушайте търпеливо и разбиращо;
- Намерете допълнителна помощ. Може ли роднините да се включат? Има ли (или имало ли е) психиатър? Има ли взаимно доверие между лицето и личния му лекар? Къде е най-близката психиатрична клиника или спешно отделение? Ако е необходимо, обадете се за лекар или линейка.
Принудителна хоспитализация
В случаите, когато учителят чувства, че някой е в непосредствена опасност да навреди на себе си или на другите, и този човек е толкова паднал духом, че не би взел под внимание Вашите мисли и предложения да получи външна помощ, може да възникне въпросът за принудителна хоспитализация.
Ако един младеж има изкривена представа за личното си положение поради депресията и вижда самоубийството като единственият изход от непоносимата ситуация, учителят не може просто да приеме тази гледна точка и да остави юношата. Младият човек е движен от депресията, а не от свободната си воля.
Учителят трябва да осигури помощ като се обади на семейството и като насочи юношата към спешна медицинска оценка. Това означава да се направи телефонно обаждане на номер 150 или номер 112 за получаване на спешна медицинска помощ, или да се потърси контакт с полицията. (За София денонощна спешна психиатрична помощ се осигурява от Център за психично здраве “Проф. Никола Шипковенски“, ул. “Екзарх Йосиф” № 59. Телефон на спешен кабинет:
02 / 981 00 06.
Уеб страница: http://cpz-ns.com
При спешна необходимост от специализирана психиатрична помощ по преценка на здравните специалисти и с уведомление на съда/прокуратурата пациентът може да бъде приет за овладяване на състоянието и преодоляване на риска в психиатрично отделение дори против волята си или волята на семейството му.