Какво трябва да знае полицаят?

Депресията засяга приблизително една на всеки четири жени и един на всеки осем мъже в рамките на целия им живот и предпоставя повишен риск от самонараняване и самоубийство. Около 80-90% от хората, умиращи при самоубийство, са страдали от диагностицирано психично заболяване. Човек може да се чувства потиснат или отчаян за продължителен период от време, но реалната суицидна криза обикновено е много краткотрайно психично състояние. Както депресията, така и други фактори поставят човек в риск от самоубийство, като например злоупотребата с психоактивни вещества и психотичните симптоми. Подобни фактори отразяват намиращите се в основата им социални и биологични причини, но човек с подобна предразположеност може да стане остро суициден само при отключваща ситуация или внезапна криза, като безработица, натрупване на дългове, раздяла, травма или загуба на близък.

Полицейските служители често са в контакт с депресирани и суицидни хора, особено в трите месеца, предшестващи самоубийството. Съществуват много възможности да се натъкнете на суицидно поведение в хода на полицейската работа, включително при оказване на помощ при психиатрично хоспитализиране, наблюдаване на суицидно поведение сред задържаните под стража, ситуации с висок риск за самоубийство и редки случаи на самоубийство на полицейски служители.

Служителите, работещи в правоприлагащите органи, често са първите, които се отзовават на сигнал за психичноболен човек в криза и често трябва да вземат решение за подходящо насочване към лечение. Професионалистите, работещи в правоприлагащите органи, осъществяват до една трета от всички спешни насочвания, свързани с психичното здраве. Въпреки че тези контакти предоставят възможност за интервенция, малко полицейски служители получават необходимото обучение за справяне с такива ситуации.