Ролята на мозъка
По време на депресивен епизод се променя функционирането на мозъка, като метаболизма на невротрансмитерите в мозъка е с нарушен баланс, както и мозъчния невротрофичен фактор и поддържането на синапсите.
При хора с хронична депресия с начало в детството или юношеството някои мозъчни структури могат да бъдат по-малки от обичайното.
(Що се отнася до лечението, изходът от лечение с антидепресанти в комбинация с психотерапия като цяло е по-положителен по отношение на предотвратяването на рецидив, отколкото само лечението с антидепресанти).
Въпреки всичко, актуалните точни механизми на това, което се случва в мозъка, все още не са напълно ясни от научна гледна точка. Вероятно концентрацията на невротрансмитери в синаптичната цепнатина е твърде ниска и наличният мозъчен невротрофичен фактор е по-малък, което води до по-малко синапси и лоша структура на дендритите.
Определени части на мозъка изглежда функционират различно при засегнатите от депресия. В този процес важна роля играят невротрансмитерите норадреналин и серотонин, както и много други невротрансмитери.
Досега видяхме различното естество на причините за депресията, как те си взаимодействат и какво предизвикват на мозъчно ниво. Дадохме някои примери по-горе, а ето и списък с някои от най-честите причини:
- Жизнени събития – всички имаме нужда от време, за да се справим и преживеем някои стресови събития, като например загуба на близък или раздяла. Когато настъпят подобни събития, рискът от развиване на депресия се увеличава, особено, ако спрете да се виждате с приятели и роднини и се изолирате, опитвайки се да се справите с проблемите сам/а.
- Продължителни затруднения – например финансови затруднения или бедност, или грижи за човек с психически и/или физически увреждания могат да увеличат риска от депресия.
- Изолация – воденето на живот без социални контакти, без семейство и приятели, увеличава риска от депресия при повечето хора.
- Болест – ако човек развие хронично или животозастрашаващо заболяване, например сърдечносъдово заболявяне, автоимунно заболяване или рак, съществува повишен риск от развиване на депресия.
- Личностни черти – Някои хора с ниска самооценка или такива, които са изключително самокритични, могат да бъдат по-податливи към депресия. Личностните черти са свързани с генетичното унаследяване, както и с образованието и социалната среда.
- Фамилна история – ако някой от Вашите роднини от първа степен вече е страдал от депресия, вероятността и Вие да развиете депресия е по-голяма.
- Лична предистория – ако човек вече е имал предишен депресивен епизод, рискът от повторна поява е увеличен. Колкото повече епизоди е преживял човек в миналото, толкова по-голям е рискът от развиване на по-нататъшни депресивни епизоди в бъдеще.
- Бременност, раждане, менструация и менопауза – жените са по-податливи към депресия в сравнение с мъжете, като данните ни насочват към различната хормонална среда. Хормоналният дисбаланс и променливост водят до по-висок риск през различните етапи от живота на жената. Добре известен пример за това е следродилната депресия.
- Злоупотреба с алкохол и наркотици – Хората са склонни да употребяват наркотични вещества, за да предизвикат изменени състояния на съзнанието, както и като средство за самолечение. В някои култури депресивните мъже са особено склонни да злоупотребяват с алкохол. Токсичните ефекти от алкохола могат да доведат до своеобразна спирала на депресията. Също така, употребата на канабис, за да се подпомогне релаксирането, може да доведе до депресия, особено при тийнейджъри.
- Модел на сън и бодърстване – наблюдавали сме, че докато стресираните хора могат да имат проблеми със съня, разстройствата на съня като безсъние, свръхсънливост (спане твърде много) или събуждане твърде рано са често срещани симптоми на депресията. Въпреки това, ако имате лоши навици преди лягане, с продължително безсъние, дължащо се на твърде много работа или твърде много свободно време, това в много случаи повишава риска от депресия поради физическото изтощение и телесния дисбаланс. Сънят е съществен за физическото здраве и пренебрегването му може да доведе до нездравословни последствия. Друг типичен пример са хората, които хъркат, при които дишането е с кратки паузи през нощта. Това ги събужда съвсем за кратко, без те да имат съзнателен спомен на следващия ден. Сънят им обаче бива прекъсван и е неспокоен. Последствията са умора и изтощение през деня, което в дългосрочен план може да доведе до депресия. Ясно е, че депресията и разстройството на съня често възникват заедно и се отежняват взаимно.