Какво трябва да знам за самоувреждането?

Самоувреждането е поведение (като самонараняване или предозиране на лекарства или наркотици), което е предприето, за да да се причини умишлено вреда на собственото тяло. Хората се самоувреждат по различни причини - понякога в отговор на трудни или болезнени чувства или мисли, понякога защото искат живота им да се промени по някакъв начин. Причините за самоувреждане и неговата тежест варират, но е важно всяко самоувреждане да бъде считано за "сериозно", тъй като то може да има сериозни последици за благосъстоянието и бъдещето на човека. Има тенденция самоувреждането да е знак, че човек се бори да се справи със стреса и трудностите в живота.

Самоувреждането е по-малко ефикасно в сравнение с други начини за справяне поради няколко причини. То може да доведе до трайно увреждане на тялото и увеличава риска от по-нататъшно самоувреждане и самоубийство.

Много млади хора, които се самоувреждат, не го разкриват на никого. Те може да се чувстват съвсем сами, но истината е, че има помощ на разположение. Ако имаш доверие на родител, учител, педагогически съветник/психолог или друг възрастен, може да ти бъде от полза да поговориш с тях за твоето самоувреждане. Подобно говорене може да ти даде възможност да започнеш да разбираш причините, поради които може би се самоувреждаш. То може също да ти помогне да се справиш с проблемите, които приживяваш. Например, някои млади хора, които се самоувреждат, преживяват тормоз, трудности у дома, натиск да се представят добре в училище или други проблеми, които могат да бъдат преодолени с подкрепа от другите. Помощ на разположение има. Твоят личен лекар може да ти помогне директно или да те насочи към консултант, психолог или психиатър , с когото можеш да обсъдиш самоувреждането и свързаните с него проблеми. Споделянето на преживяванията си на самоувреждане с професионалист или с човек, на когото имаш доверие, е важна стъпка към намаляване на риска от по-нататъшно самоувреждане.

 

Ако някой, който ти е близък, се самоуврежда, важно е да говориш открито с този човек, макар че може да ти се стори трудно да разбереш защо той умишлено уврежда себе си. Ако този човек е разкрил самоувреждането си пред теб, той може би е отворен да търси помощ и от други хора. Важно е да не обещаваш, че ще запазиш самоувреждането му в тайна. Голяма тежест е да носиш такава тайна. Не се очаква да се справиш сам/а с нея и е нормално да потърсиш помощ. Ето някои стъпки, които можеш да предприемеш, за да помогнеш на приятел:

  • Можеш да попиташ приятеля си дали би се чувствал комфортно да го обсъди с родител, учител, личния си лекар или педагогическия съветник/психолог
  • Може да ти бъде от полза да предложиш да придружиш приятеля си, когато разговаря с човек, на когото има доверие
  • Ако смяташ че лицето, което се самоуврежда, е в непосредствена опасност, може да се наложи да споделиш с доверен възрастен, дори ако съответният млад човек отказва да приеме помощ.