Антидепресанти
При депресията, метаболизма на невротрансмитерите е в дисбаланс. Въпреки това, точната неврохимична дисфункция при депресията не е известна. Изглежда антидепресантите увеличават наличието на невротрансмитерите серотонин и норадреналин в синаптината цепнатина в някои части на мозъка. Последните предклинични проучвания показват, че антидепресантите системно намаляват активността на невроните в локус церулеус в мозъчния ствол, където се намират норадренергичните неврони. Също така, антидепресантите увеличават наличието на BDNF - невротрофин, участващ в неврогенезата и невропластичността - в лимбичната система.
Фармакотерапията при депресия трябва да се състои от интензивна терапия с антидепресанти, докато не се постигне ефект или дори ремисия (обикновено са необходими 4 до 6 седмици) и продължаваща терапия за още шест месеца, за да се предотврати рецидив. Някои пациенти може да се нуждаят от поддържаща терапия за по-дълъг период от време. Нивата на рецидив са около два пъти по-високи, когато медикаментозното лечение се прекъсне.
Съществуват много различни видове антидепресанти, които се различават повече по отношение на страничните си ефекти, отколкото по отношение на ефективността. Две важни групи антидепресанти са трицикличните антидепресанти (TCA) и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). TCA включват амитриптилин, кломипрамин, дибензепин и доксепин, а страничните им ефекти включват делир, сухота в устата и тремор. SSRI включват циталопрам, есциталопрам, флуоксетин, флувоксамин, пароксетин и сертралин. Когато предписвате антидепресанти на пациента е важно да го информирате за възможните странични ефекти. Също така е важно да изясните, че антидепресантите не променят личността и не водят до пристрастяване.
Понякога са необходими и други медикаменти. Ако се предписват седативи като например бензодиазепини, е важно приема им да се ограничи до кратък период от време (по възможност по-малко от 2 седмици), поради риск от злоупотреба и зависимост. Възможно е използването на други медикаменти при психотична депресия (напр. антипсихотици) или при лечението на резистентна депресия (допълнително включване на литий).